Цитати и мисли на Левски
Дела трябват, а не думи.
Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си.
Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен.
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
- Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.
- Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република".
Трябва да се жертва всичко, па и себе си.
Васил Левски
1837-1873
Ако спечеля-печели цял народ-ако изгубя,губя само мене си!"
Роден в град Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Има двама братя- Христо и Петър и две сестри- Ана и Марийка.
Отрано осиротял. Отгледан от вуйчо му- игумен на манастир.
Левски става монах, но скоро хвърля расото и заминава за Белград.
Така започва неговия революционен път.
Тук,в легията, спечелил и прозвището си Левски.
Един ден Раковски наблюдавал как момчетата прескачат препятствия и ровове. Васил направил удивителен скок. Народният войвода не се стърпял и го похвалил:
-Отлично, юнак!Това беше лъвски скок!
Посвещава живота си на идеята за.. ”чиста и свята република”
В Букурещ създава таен революционен комитет. Пътува из цяла България, без да знае що е почивка, кога е ден и кога нощ.
И навсякъде той събирал по будните българи, говорел, убеждавал ги, после ги заклевал върху пистолет и евангелие във вярност на делото.
Ловешкият касиер поп Кръстю, присвоил пари на комитета и си построил къща. Левски чул за това и го повикал на отчет в Къкренското ханче.
Поп Кръстю знаел за какво го вика Левски и пратил на уговорената среща турските заптиeта.
Апостолът разбрал за предателството, тръгнал да бяга , но навоят му се закачил и той паднал.
Отвсякъде се нахвърлили заптиета. Оковали Апостола и го отвели в София.
Изправили го пред съда.
Левски се държал мъжествено. Не издал никого и нищо.
Осъдили го на смърт.Било мразовитото утро на 19 февруари 1873 година
Плачи! Там близо край София
стърчи, аз видях черно бесило,
и твой един син Българийо,
виси на него със страшна сила!
